Животът и работата на Марс вече не е научна фантастика. НАСА и SpaceX работят уморно за реализацията на първия град на Марс. От 2011 г. има роботизирани инструменти като марсохода, които се изпращат да изучават повърхността и условията на Марс.
Source: New Drive/Harmonic Drive
Защита от радиация и отглеждане на хранителни запаси:
Най-голямото изискване е планирането на начини за защита на жителите от радиация. (Ще се нуждаем от подобна защитна машина deus ex, за да могат хората да стигнат чак до Марс, без да бъдат облъчени, но това трябва да реши друга група.) Учени от НАСА съобщиха, че възможна мисия до Марс може да включва голям радиационен риск въз основа на радиация на енергийни частици, измерена от детектора за оценка на радиацията (RAD) в Марсианската научна лаборатория, докато пътува от Земята до Марс през 2011–2012 г. Изчислената радиационна доза беше 0,66 сиверта на отиване и връщане. Ограничението на кариерното облъчване на агенцията за астронавтите е 1 сиверт.В средата на септември 2017 г. НАСА съобщи за временно удвоени нива на радиация на повърхността на Марс, с полярно сияние, 25 пъти по-ярко от всяко наблюдавано по-рано, поради масивна неочаквана слънчева буря.
И жителите ще трябва да могат да произвеждат хранителни култури, за да поддържат живота. Подобно отглеждане на зеленчуци и храни вече е успешно извършено на международната космическа станция с мисията да възпроизведе подобни техники при колонизиране на планети като мисията за изграждане на град на Марс. Но целта е градът да се нуждае от доставки от Земята само за ограничен период от време, преди да стане устойчив.
Някога Марс е бил водна планета, но сега водата съществува само под формата на лед. Първо има очевиден начин за запазване на водата и той е чрез използване на ледените ресурси чрез добив на вода. НАСА работи върху нещо различно, което беше успешно тествано на международната космическа станция и това е рециклирането на вода. НАСА разработва системи за поддържане на живота за дългосрочни космически мисии, които могат да регенерират или рециклират основни ресурси като храна, въздух и вода. Системата за контрол на околната среда и поддържане на живота (ECLSS) на Международната космическа станция (ISS) постигна важен крайъгълен камък, като възстанови 98% от водата, докарана на борда, критично изискване за бъдещи мисии в дълбокия космос.
Системата за оползотворяване на водата в рамките на ECLSS събира и обработва отпадъчни води, включително водни пари от дъха и потта на екипажа, като използва усъвършенствани изсушители. Системата също възстановява водата от урината чрез вакуумна дестилация в модула за обработка на урина (UPA). Специализиран агрегат за обработка на саламура (BPA) е тестван на МКС за допълнително извличане на вода от саламура на урина, произведена от UPA, допринасяйки за общата скорост на възстановяване на водата.
Неотдавнашната демонстрация на възстановяване на 98% вода на МКС бележи значителен напредък в технологията за поддържане на живота, позволявайки система със затворен цикъл, при която водата непрекъснато се рециклира и използва повторно. Това постижение е от решаващо значение за бъдещи мисии до Луната, Марс и извън тях, където мисиите за снабдяване от Земята няма да бъдат осъществими.
Водата, събрана от системата за възстановяване на водата на МКС, се обработва от модула за обработка на вода (WPA), който използва специализирани филтри и каталитичен реактор за отстраняване на замърсителите. Сензорите проверяват чистотата на водата и неприемливата вода се преработва, докато не отговаря на изискваните стандарти. След това приемливата вода се третира с йод, за да се предотврати развитието на микроби и се съхранява за използване от екипажа.
Всеки член на екипажа се нуждае от около галон вода на ден за консумация, приготвяне на храна и хигиена. Водата, произведена от WPA, е с по-високо качество от тази, произведена от много общински водни системи на Земята. Екипът подчертава, че водата се регенерира, филтрира и почиства, за да се гарантира нейната безопасност и качество.
Надеждността и дългосрочната работа на системите ECLSS са от решаващо значение за бъдещите мисии в дълбокия космос. Регенеративните способности на тези системи намаляват нуждата от мисии за снабдяване, което позволява повече ресурси да бъдат разпределени за научни полезни товари. Това позволява на екипажа да се съсредоточи върху целите на своята мисия, без да се притеснява за управлението на ресурсите.
Докато повечето воден лед е заровен, той е изложен на повърхността на няколко места на Марс. В средните географски ширини той е изложен от ударни кратери, стръмни скали и дерета.[9][10][11]Освен това, водният лед също се вижда на повърхността на северната полярна ледена шапка.[12]Изобилие от воден лед също присъства под постоянната ледена шапка от въглероден диоксид на южния полюс на Марс. Повече от 5 милиона km3 лед са открити на или близо до повърхността на Марс, достатъчно да покрие цялата планета до дълбочина от 35 метра
Хуманоидните роботи, които отиват в космоса, може да станат по-често срещани с напредването на технологиите. В миналото тези подобни на живот роботи влизаха в космоса, но оставаха в космическия кораб. НАСА иска да промени това и да даде на роботите по-голяма роля.
Ръководителят на екипа на NASA Dexterous Robotics Shaun Azimi каза, че хуманоидните роботи в космоса могат да се справят с всякакви рисковани задачи. Например, докато астронавтите се фокусират върху изследването, роботите могат да почистват слънчеви панели или да инспектират неизправно оборудване извън космическия кораб.
Дишане на газове
Докато хората могат да дишат чист кислород, обикновено в дихателната смес се включват допълнителни газове като азот. Една от възможностите е да се използват in situ азот и аргон от атмосферата на Марс, но те са трудни за отделяне един от друг.В резултат на това хабитат на Марс може да използва 40% аргон, 40% азот и 20% кислород.
Една идея за предпазване на въглеродния диоксид от въздуха за дишане е да се използват многократно използвани скрубери за въглероден диоксид с аминни перли.Докато единият скрубер за въглероден диоксид филтрира въздуха на астронавта, другият се вентилира към атмосферата на Марс.
Освен тераформиране и модифициране на околната среда, за да има годна за дишане атмосфера, вероятно чрез биологични средства, можем да мислим за икономическо развитие на новата човешка планета.Проучване на икономическия потенциал на марсианските ресурси, като редки метали или възможността за марсиански туризъм.Системата за управление ще трябва да гарантира благосъстоянието на населението на Марс и устойчивото развитие на планетата.Насърчавайте уникална марсианска култура, която зачита наследството на планетата и предизвикателствата на живота в сурова среда. Дългосрочна устойчивост и разширяване, за да продължите да увеличавате населението и инфраструктурата на Марс, като се стремите към самодостатъчност и процъфтяваща икономика и да изследвате възможностите за по-нататъшно изследване на космоса от Марс, като потенциално използвате планетата като отправна точка за мисии до външната част на Слънцето система.
Време на Марс,
от човешка гледна точка, включва няколко интересни съображения поради разликите между марсианските и земните дни (Grok):
1. Марсиански ден (Sol): Един ден на Марс, наречен "sol", е по-дълъг от земния ден. Един зол е приблизително 24 часа, 39 минути и 35 секунди. Това означава, че ако поддържате земното време на Марс, вашият часовник бавно ще се отклони от синхрон с марсианския ден.
2. Отчитане на времето:
- Местно слънчево време: Точно както на Земята, Марс има местно слънчево време въз основа на позицията на слънцето. Въпреки това, поради по-дългия сол, часовниците ще трябва да бъдат коригирани или проектирани да съответстват на този цикъл.
- Земно време срещу време на Марс: За практически цели, особено за комуникация със Земята, изследователите на Марс може да запазят земното време за някои дейности, но за ежедневния живот и циклите на съня те вероятно ще се адаптират към марсианското време.
3. Циркадни ритми: Хората имат циркадни ритми, настроени на 24-часов цикъл. Приспособяването към 24,6-часов работен ден може да бъде предизвикателство:
- Цикли на съня: Може да се наложи астронавтите да променят моделите си на сън постепенно или да използват изкуствена светлина, за да нулират часовниците си.
- Графици на работа: може да се наложи работните смени да бъдат коригирани, за да отговарят на деня на Марс, което може да доведе до малко по-различен ритъм на работа и почивка.
4. Сезони: Марс има сезони като Земята, но те са около два пъти по-дълги, защото марсианската година е около 1,88 земни години. Това влияе върху начина, по който се възприема времето за по-дълги периоди:
- Сезонни промени: Възприемането на времето може да бъде повлияно от бавния преход през марсианските сезони, който може да се почувства по-протегнат в сравнение със земните.
5. Културни и психологически аспекти:
- Изолация: Изолацията и уникалната среда може да накарат времето да се почувства различно психологически. Липсата на типични земни маркери за време (като изгрев и залез на познати интервали) може да промени нечие възприемане на времето.
- Културно отчитане на времето: Бъдещите марсиански колонии могат да разработят свои собствени конвенции за отчитане на времето, вероятно смесвайки земните традиции с новите марсиански.
6. Комуникация със Земята:
-Изоставане във времето: Съществува и аспект на забавяне на комуникацията поради разстоянието между Марс и Земята, което може да варира от около 4 до 24 минути в едната посока. Това засяга взаимодействията в реално време и може да повлияе на управлението на чувствителните към времето задачи.
В обобщение, времето на Марс ще се възприема по различен начин поради по-дългия ден, необходимостта от адаптиране на човешките биологични ритми и уникалните екологични и социални условия на живот на друга планета. Тази адаптация вероятно ще доведе до нови конвенции и вероятно до отделна марсианска култура около отчитането на времето.
Все още няма установена правителствена и правна структура, когато става въпрос за колонизиране на Марс. Илон Мъск предложи система без политически партии и пряко гласуване чрез едни кратки закони, които всеки може да разбере. Има предложения за иницииране на управление на Марс и миграция на токени, както и за промяна на модела на разпределение на приходите на протокола Марс.Предлага се делегиране на определено количество токени (напр. 50 милиона $MARS) на валидатор от последна инстанция.
Първият град на Марс вероятно ще бъде наречен Терминус, както е предложено от Elon Musk. Има безброй мисии, които човек може да посвети на по-нататъшно изследване и изследване на Червената планета. Аз лично проучвам идеите за - 1/Добивът на астероиди може да стане печеливш, ако космическите кораби бъдат разположени от станция в орбита на Марс, 2/ Изкуствено симулираната гравитация е магията зад това да направиш космоса да се чувства като у дома си, 3/ Университет на Марс
Comments